Шекспир е най-прочувственото въплъщение на Божието око. ~ Sir Laurence Olivier

Уилям ШЕКСПИР | Любов, познала черните падения, познава, знае всички угризения

" Шекспир е най-прочувственото олицетворение на Божието око. " ~ Sir Laurence Olivier

(Laurence Olivier in Hamlet, 1948, © the Red List)

" Винаги се усещам благополучен. Знаеш ли за какво? Защото не очаквам нищо от никого. Да чакаш постоянно боли. Животът е къс. Затова бит живота, бъди благополучен и постоянно се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да приказваш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш - чувствай, преди да мразиш - бит, преди да се предадеш - пробвай! Преди да умреш - ЖИВЕЙ! "

7
Стъклото старостта ще ни покаже,
часовникът - отлитащия час.
Но някой ред от нас ще ни опише
неща, мечтани от самите нас.
По бръчките в това стъкло достоверно
пресмятаме изминатия път.
А в остарелия часовник търпеливо
минутите към вечността текат.
Вложете в някой лист това, което
надали паметта ще запази.
Със този плод, откъснат от сърцето,
ви чака среща в миналото - след дни.
Как тоя лист, попаднал ни напосоки,
за нас е постоянно цялостен със поучения!

91
Един се хвали с сръчност и триумфи,
със мощ различен, а трети със предшественици.
Един с благосъстояния, почести и облекла,
а различен със хрътки, ястреби, жребци.
И всеки има по едно користолюбие,
и всеки освен това цени.
Но другаде се крие мойто благополучие,
не в кучета, благосъстояния и дами.
От всеки жанр и всевъзможни триумфи
по-скъпа ми е твоята обич,
по-ценна е от скъпоценни облекла,
по-весела от пиршества и лов.
Аз имам теб. Без теб ще бъда отново
каквото бях: последният дрипльо.

102
Обичам - моят тип не го издава.
Обичам, само че да укривам съм подготвен.
Търгува този, който възхвалява
благосъстоянията на своята обич.
Когато бяха възприятията ни нови,
посрещах те със ария на уста.
И славеят така пролет славослови,
само че млъква, щом премине пролетта.
С това, че трели към този момент той не рони,
не ще лиши нощта от берекет.
Но този глас, звучал от всички клони,
си губи чара, ставайки прочут.
И мойта флейта към този момент замълча.
И тя предълго в клоните звуча.

132
Очите ти обичам. Гледат те
отвергнатия с любов и разтуха.
Тъгуват те и болежка се чете
във мрака им - жалейна, черна дреха.
И не подхожда първата вадичка
на изгрева по този начин на небесата,
и тази ранна, вечерна звезда
надали по отива на луната
от този поглед на благото лице,
по този начин лъчезарен, така гальовен и сетен...
Да бе и твойто ледено сърце
във този печал гальовен и скръбен,
аз бих се клел, че в мрака грее зрак,
че хубостта е дълбок мрак.

151
Не, любовта не знае скрупули,
при все това съвестта е неин плод.
Не ме преследвай с твоите обвинявания,
ти водиш моя непростителен живот.
На тебе аз предан съм всецяло,
само че ниски пристрастености моя дух влекат.
Духът ми съблазнява твойто тяло
и твоят дух подкупва мойта плът.
При името ти тя изтръпва цяла,
мечтана цел, преследвана по този начин!
И тя пред теб застава просияла
и пада в твоите царствени крайници.
Любов, познала черните падения,
познава, знае всички скрупули.

(William Shakespeare, Sonnets, 1609, превод Владимир Свинтила, 1972 г.)